Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесното ни жилище, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Затова сега стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота. А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог. И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далеч от Господа (защото с вярване ходим, а не с виждане), но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа. Затова и ревностно се стараем да Му бъдем угодни, било когато живеем в тяло, било когато го напускаме. Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.
II Коринтяни 5:1-10
Предишен
Времето, в което живеем
Следващ
Бъдещето на небето