Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. Ето моето оправдание пред тези, които осъждат поведението ми; нямаме ли право да ядем и да пием на сметка на църквите? Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си. Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не връзваш устата на вола, когато вършее“. За воловете литук се грижи Бог, или го казва несъмнено заради нас? Да, заради нас е писано това; защото, който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършеес надежда, че ще участва в подялбата на плода. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним никаква пречка за Христовото благовестие. Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището, че тези, които служат на олтара, вземат дял от олтара? Така и Господ е наредил, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
1 Коринтяни 9:1-14