И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие. А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му. (Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря ѝ. А Исус ѝ каза: Оставѝ да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата. А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата. И Той ѝ каза: За тази дума – иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл. След като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие. И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него. Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отворѝ се. И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха; защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
Евангелие според ев. Марко 7:24-37
Предишен
С Исус в пустинята
Следващ
Сърцето на Исус