А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но ако някой люби Бога, той е познат от Него. И тъй, относно яденето на идоложертвено, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог, освен един. Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове, и господари много), за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. Но това знание го няма у всички; и някои, като и досега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им, като е слаба, се осквернява. А това, което ядем, не ни приближава до Бога; нито, ако не ядем, губим нещо; нито, ако ядем, печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка за слабите. Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, няма ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание слабият погива, братът, за когото е умрял Христос. А като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа. Затова, ако това, което ям, съблазнява брата ми, аз никога няма да ям месо, за да не съблазня брата си.
1 Коринтяни 8:1-13
Предишен
Каква трябва да бъде църквата?
Следващ
При кого да отидем?