Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието му и на Якововия дом – греховете му. При това те Ме търсят всеки ден и желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог. Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога. Защо постихме – казват те – а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите за препирни и кавги, и за да се биете нечестиво с пестници; не можете да постите така и да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Нима означава да навежда човек глава като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; праведността ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш – и Господ ще отговаря; ще извикаш за помощ – и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш от себе си хомота на гнета, соченето с пръст и нечестивите думи, ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ще ти бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като добре напоявана градина, и като извор, чиито води не пресекват. И родените от тебе ще съградят отново отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада и свят Господен ден, почитаем, и го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня с наследството на баща ти Яков. Защото устата Господни изговориха това.
Исая 58 гл.
Предишен
Право на заплата... или?