А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери. И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.
Деяния на апостолите 20:17-27
И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим. Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
Деяния на апостолите 21:10-14
Снимки от богослужението – тук.