ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА
Лайош ДЬОБРЬОШИ, МИСИЯТА НА ЕДИН УНГАРЕЦ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ
На 20 януари, неделя вечерта, в Първа евангелска съборна църква в София беше представена така озаглавената книга, за почти неизвестната дейност на един пастир и мисионер от Реформираната църква в Унгария в България. Кратко описание на живота на п-р Лайош Дьобрьоши и на съдържанието на книгата направи п-р Данаил Игнатов. След него членове на църквата прочетоха избрани откъси от книгата. Органистката Светлана Тинева изпълняваше музика от Брамс и Бела Барток като подходящ фон. Някои от присъстващите на вечерта изказаха своите впечатления, други зададоха въпроси по съдържанието на книгата и възможността да се сдобият с нея. Книгата се разпространява безплатно от Унгарския културен институт, но за съжаление има много малък тираж. Вероятно нашите приятели от Института, ще трябва да помислят за нейното преиздаване.
Лайош ДЬОБРЬОШИ, Мисията на един унгарец на българска земя., изд. Унгарски културен институт / ИК „Арка“, София, 2018 г., Предварителни бележки – доц. Венета Янкова, Предговор към унгарското издание – п-р Пал НЕМЕТ, Лайош ДЬОБРЬОШИ 1906-1992 – биографични бележи от Ида Дьобрьоши Орос Ференцне.
Идеята за популяризирането на този текст на български възниква през 2010 г. и намира съдействие у Унгарския културен институт в София в лицето на г-жа Дьорди Димитров (Györgyi Dimitrov), директор на Института.
Книгата представя подбор на писма и отчети на унгарския пастир Лайош Дьобрьоши до неговия мисионерски борд и до периодични издания като списанието на чуждестранните мисии „Хайнал“ (в превод – Зорница). Според доц. Янкова основното внимание на книгата е насочено към „отразената в тях историческа, етнографска и културна информация и сведения за взаимоотношенията между унгарци и българи по онова време…“. Аз бих добавил, че тази книга съдържа свидетелство за изключително посветен на Бога живот, със задълбочен духовен поглед, с който се описват преживяванията на п-р Дьобрьоши в България.
Лайош Дьобрьоши е роден на 29 август 1906 г. в Южен Комаром, Унгария, като първо от четири деца. Баща му бил майстор обущар. Когато синът му се записал да учи теология на Реформацията, заедно с него приел реформираната вяра. Майката на Лайош била изключително посветена християнка. Била активен член на комитета „Напред към целта“, преобразуван като дружество „Бетания“, което изпълнявало мисионерска и социална дейност в болници, затвори и между групи от жени.
В седми клас открива Божия дар на лична вяра в Исус Христос. Пробужда се любопитството му към мисионерството. През 1924 г. записва да учи богословие в град Папа. В Папа му преподават именити професори на унгарското реформаторско богословие. Между тях е и Йожеф Понграц, който бил учил в Шотландия и пренесъл от там духа на мисионерството. Така се създава първата местна група на Съюза на унгарските евангелски християнски мисии, в която се включва и Лайош.
На 17 октомври 1930 г. сключва брак с Ида Енглонер, която е член на този съюз и на организацията „Напред към целта“. „Прекъсвайки медицинското и музикалното си образование, момичето се омъжва за младия пастор, като се нагърбва с мисиите му в чужбина, по-късно с нелеката служба на съпруга на местен пастор“ (с. 35).
На 27 ноември 1930 г. заминава за България. Там на място го посреща унгарският археолог Геза Фехер, който му помага да реши някои проблеми по настаняването си. По негов съвет, през 1931 г. Дьобрьоши се заселва в Шумен.
Въпреки множество материални, здравословни и организационни проблеми и известни прекъсвания на мисията, Лайош Дьобрьоши обикаля селища в България, главно с концентрирано население от турски етнос. В изпълнението на тази работа завързва приятелство и с немския мисионер Мюлер. Заедно посещават кръчми, кафенета, панаири, поклоннически места и като използват ефективно и времето на пътуванията си във влаковете. Изненадващо е допуснат да представи вярата си и на ученици в Шуменското духовно мюсюлманско училище. Той е добре запознат не само с Библията но и с Корана и това го поставя в много благоприятна позиция да води дебат с по-образовани мохамедани и преподаватели. В тези дебати той прави сравнение между исляма и християнството по начин, който може да се обобщи в следното: „Ислям означава преклонение. Ние се прекланяме пред възкръсналия Господар, Сина Божи, Всевишния (1 Кор. 15:25-28), всичко Нему е покорено. Има власт не само да е Господар на вселената, а заради нас, грешниците, сам себе си предава на смъртта. Ние почитаме Сина Божи, Който не само е умрял за нас, но и е възкръснал на третия ден. Този, пред когото вие се молите, е божие създание, човек, Мохамед. Ние се прекланяме пред Сина Божи, прекланяме се пред живия Исус Христос.“ (с. 38-39). Разбира се, тези принципи на свидетелство между мюсюлманите той развива по разнообразни начини, избирателно, според обстановката и хората, с които се среща.
От октомври 1936 до септември 1937 г. предприема нова поредица от посещения на църкви в Унгария, за да ги запознае с работата си и да набави средства за мисията. През септември 1937 година заминава за трети път за България, но много скоро, през април 1938 г. както той, така и други чуждестранни мисионери са принудени от българските власти да напуснат страната.
След като се завръща в Унгария той поема пастирско служение на различни места, най-вече в град Тата.
През 1980 г. почива съпругата му. На 5 януари 1992 година Господ призовава и него при себе си. През целия си живот, той свидетелствал за своята вярност към Исус Христос с първия пункт от Хайделбергския катехизис [1]: „Принадлежа на моя Спасител“.
Лайош Дьобрьоши нарича извършената си мисионерска работа сред българските
турци „привиден провал на първия ни опит“ (с. 27). Но ние знаем, че историята на Църквата е богата на примери с
привидни провали, с които посятото семе на Благовестието, е дало след време
своя плод. Знаем, че днес евангелските християни в Североизточна България, продължават да работят между различните
етнически групи в този край и събират плодове, които Бог прибавя чрез Своята
благодат.
[1] Хайделбергският катехизис, издаден през 1563 г., изразява доктриналните позиции на реформираните калвинистки църкви в Германия, Холандия, Унгария и др. (виж Кернс, Ърл. Християнството през вековете. Нов човек, 1998г. с.337, 343.)