„Погледнете…че Аз съм същият“
(Лука 24:39)
Има много събития и моменти от историята на човечеството, за които можем да кажем, че са го променили. Едно такова е появата на мобилните мрежи през средата на 1980-те години. За последния четвърт век те до такава степен промениха света и нас хората, че едва ли днес бихме си се представили без тях. Какво ли би станало, ако Мрежата изведнъж спре? Как бихме съществували без интернет? Без смартфони? Без компютри?
Има обаче някои неща, които не се променят. Едни такива са празниците, които карат хората да спрат за малко забързания си ритъм, за да си спомнят. Такъв е Великден. Той ни напомня за възкресението на нашия Спасител, Който след победата над смъртта се явяваше на учениците Си, за да ги увери в прекрасното чудо.
Сред многото неща, Той им изяви, че не се е променил. Да, бе възкръснал! Да, бе победил смъртта! Да, имаше възкресенско тяло! Но, сърцето Му не се бе променило. Характерът Му остана същия. Ръцете и нозете Му – все така прободени.
Някак страданието и победата си личаха. Защото във Великден те са двете страни на една и съща монета. Той дойде, защото ние с нашата греховност Го предизвикахме. Но Той възкръсна, защото я победи и ако вярваме в Него, ще ни даде от праведността Си. И това никога няма да се промени!
Защото, ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!