Подрязване за плодоносен живот
През месец февруари, започва резитбата на лозята. Затова в България е въведен и Празникът на лозаря през този месец.
А в Евангелието от Йоан (15:1-2) откриваме едно интересно и важно поучение на Господ Исус Христос. То говори за един всекидневен празник на нашето пребъдване в Него, Който нарича Себе Си – Лозата, а нас оприличава като пръчки на тази лоза: Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка, която не дава плод в Мене, той я премахва; и всяка, която дава плод я очиства за да дава повече плод.
Очевидно, Господ Исус използва позната практика в лозарството, за да покаже образно как Бог се грижи за едно необикновено „лозе“ – лозето на Господа. Под този израз трябва да разбираме себе си, събрани в Христовото тяло – Христовата църква. Тя е съставена от вярващи от всички народи, избрани, изкупени и родени като лозови пръчки от Лозата, която е Христос. Всяка пръчка която не дава плод се премахва и изгаря, а тези пръчки, които дават плод, се подлагат на очистване, което в лозарската практика се прави най-първо с резитба, с подрязване. Тези думи на Господ Исус са казани с голяма любов и все пак ни предупреждават, че пребъдването в Него понякога означава очистване, подрязване с болка. Това означава, че Той допуска в живота ни изпитания и скърби, а не само блаженство и радост, които неизменно получаваме. Това изглежда е необходимо, за да участваме в Неговата святост, както Той е свят. За да сме способни на плодоносен живот.
Плодоносен живот означава и това да виждаме ясно своите потребности и тези на ближните си и да знаем, че имаме право да ходатайстваме за тях смело, с увереност и да участваме в обновлението на света, обещано от Суверенния Бог.