Тогава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер, като казваше: Дотук ни помогна Господ.
1 Царе 7:12
Дотук ни помогна Господ!
Приятели, още една година измина и сме в началото на новата 2026. Наскоро, когато бях в родния си град, разлиствах стари албуми и в ума ми започнаха да се редят спомени. Припомних си много събития, които бях забравил, някои радостни, други не толкова. Оказа се, че съм доста забравлив.
Когато разлистваме страниците на Библията, също виждаме различни истории и склонността на Божия народ да забравя. След едно от най-върховите постижения – завладяването на Обетованата земя, идва епохата на съдиите, за която пише: Всеки правеше каквото му се виждаше за добре. (Съдии 21:25). Докато става немислимото – те са разбити от филистимците, а Божият ковчег е пленен.
Двадесет години по-късно виждаме Бог да използва Самуил за обновлението на сърцата на израилтяните. Неговото служение дава плод и те се събират на съживителен събор в Масфа. Народът се покайва и подновява завета си с Бога, което предизвиква филистимците да ги нападнат. Този път резултатът е различен. Десетилетия на потисничество е отхвърлено и в основата на тази победа не е военната, а духовната мощ на Божия народ. И понеже Самуил е запознат със склонността на евреите да забравят, той издига паметник, наречен Евен-езер (камък на помощ). Гледайки към изминалата година, помним ли победите, извоювани с Божията милост? А може би е била обикновена година, трудна и не много славна.
Без значение каква е равносметката ни за отминалата година и какво очакваме от новата, ние християните имаме един вечен и незаобиколим Евен-езер в живота си – кръстът на Господ Исус Христос. Чрез Своята смърт на кръста за нашите грехове Господ Исус превърна безславния символ на кръста в славен символ на вечна победа за всички, които вярват в Него. Това е нашият Евен-езер, който винаги ни напомня: Дотук ни помогна Господ! Благодарение на тази победа можем с надежда да гледаме към всяка следваща година, докато един ден Го видим лице в Лице.