Попътни милости
Най-после настъпиха дългоочакваните летни месеци, в които повечето от нас ще се отправят към различни ваканционни посоки.
Някои ще се отправят към белите плажове и топли морета, а други към прохладните планински поляни и гори с дъх на борова смола. Ще се зарадваме да видим табелата за излизане от София от своите автомобили и вероятно някои ще видят табелите за влизане в родните си градове и реката, край която се редят тополите… добре познатото чувство да се завърнеш у дома. С него върви и едно друго чувство – неспокойството на пътешественика.
В Притчи 27:8 пише: „Както птица, която е напуснала гнездото си, така е човек, който е напуснал мястото си.“
Това е състояние, което описва прекрасно тревогата на човешката душа. Птицата може да лети над красиви гори и необятни морета, но знае, че единствено в своето гнездо има сигурност. Ние като християни знаем, че Бог ни е приготвил неръкотворен, вечен и непревземаем дом на небето. Докато стигнем там, ние пътуваме. Пътят ни може да е трънлив и каменист като планинска пътека, или страшен и непредвидим като морска буря, но е важно да помним, че не сме сами. Божията милост ни придружава на всяка крачка. Тя освежава душите ни и изпълва сърцата ни с радост, приготвя празнична трапеза за завръщането ни у дома. Но още тук можем да предвкусим от нея, в църквата, която Бог ни е дал, и която ни напомня, че където и да отидем, имаме семейство, което ни чака. Нека не спираме да се молим един за друг където и да сме това лято, защото сме едно!