Християнското семейство
И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
Битие 2:18
Има един малък на пръв поглед празник през месец ноември, който отбелязваме като Ден на християнското семейство. Той не блести с украсите на благодарствения ден, с тържествата за Рождество Христово или с вълнението на голяма част от обществото ни по празници като Хелоуин. По някаква причина, отношението ни към него прилича и на отношението ни към семейството, на което е символ празникът:
- често не го забелязваме, но е там, точно когато ни потрябва;
- макар понякога да ни влудява, не можем да си представим живота без него;
- най-доброто и най-лошото от нас стават видими именно сред близките за нас хора.
Какво е твоето семейство? Радваш ли се, когато идва време да празнуваш или по-скоро тъгуваш? Осъзнаваме ли, че семейството ни до голяма степен прилича на това, което сме ние – на нашето отношение към близките ни, на времето и труда, който отделяме за тях, на любовта, която влагаме там?
Празникът е начин да си спомним за смисъла, но действията, които трябва да предприемем са ежедневни – те са начин на живот. Ако се грижим за семейството си с усърдие, то ще можем да берем и плодовете на радост и приятелство, които ще израстат.
Ако Бог сравнява собствената Си църква със семейство, то явно голяма е привилегията да ни постави част и от многобройните малки семейства, в които живеем. Ще бъдем ли благодарни за това? Ще се постараем ли да ги направим оазис на Неговата любов, извор на жива вода, която напоява сухата земя? Не се съмнявай и за миг – Бог иска и ще работи в твоето семейство. А ти?