ЖИВОТ НА БЛАГОДАРНОСТ
За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.
1 Солунци 5:18
Приятели, традиционно отбелязваме Ден на благодарността на третата неделя от м. октомври. Но ние знаем, че нашата благодарност към Бога не може да се събере в един ден – целият ни живот трябва да бъде живот на благодарност към Твореца, Изкупителя и Завършителя на нашата вяра.
Отдаването на благодарност е съзнателен акт на покорство към Бога. Така ние потвърждаваме, че Той е Единственият, който определя условията на човешкия труд и също така, че Той прави всички неща добре.
Благодарността е отдаване на хвала и потвърждение за зависимост от някого. Човек не благодари на себе си. Когато аз ви благодаря за нещо, то аз потвърждавам, че вие сте направили нещо за мен, признавайки зависимост, изразявайки признателност. Чули ли сте за един разочарован атеист, който се почувствал за момент благодарен, но нямало на кого да благодари? А ние имаме много причини за благодарност, но най-главната е Господ Исус Христос!
Но нека да признаем, че понякога в нас се загнездва духът на неблагодарността. Този дух на неблагодарност се ражда от мисълта, че ние заслужаваме нещата, които вече имаме. Този дух се поддържа, когато:
– си внушаваме, че заслужаваме или сами сме си спечелили нещата, които имаме;
– и което е по-лошо, ние си вярваме, че заслужаваме много повече.
Благодарността, духът на благодарност, е проверка за нашият характер, тъй като той показва какво всъщност вярваме за Бога и за себе си. Благодарността не нараства в сърцата ни чрез натрупване на повече неща; тя нараства от дълбокото осъзнаване за Божията решаваща помощ, здраве, закрила и благодат в нашия живот.
Ние сме призовани от цялото Писание да бъдем благодарни, радостни и прославящи Бога за всичко, което Той ни е дал и за това, което е Той.