ЧУДНА БЛАГОДАТ
Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога.
Ефесяни 2:8
Винаги, когато пеем песента „О, колко чудна благодат“ или когато казваме Господната молитва, се питам: защо прощаваме толкова трудно? Не само на неприятелите си, а на ближните си също! Каква е връзката на благодатта с прошката? Бог ни обича, без да заслужаваме това, и иска и ние да обичаме другите. Да отразяваме тази любов, да светим. А ние понякога се сърдим на най-близките си дълго време. Излъчваме омраза, а не любов. Имам чувството, че съвременните хора, включително вярващите, ставаме все по-раздразнителни и нетърпеливи, все по-трудно прощаваме. Роднини престават да общуват, приятели не си говорят, семейства, които до вчера са били чудесни, говорят за развод.
Защо прощаваме трудно? Често в основата е гордостта, нараненото „аз”. Вторачването в библейски истини и забравяне за други, по-важни. Например един приятел много държи прошката да бъде поискана по библейските правила, за да я даде. Друг повтаря непрекъснато, че е глава на семейството и всеки член трябва да го слуша. А любовта? Нали имаме заповед да обичаме и неприятелите си? А това, че трябва да си „мием краката” един на друг? След като Исус изми краката на учениците си и показа любовта си към тях (и след това към всички нас), защо аз да не обичам жена си и децата си, въпреки наранената си гордост?
Може би трябва да погледнем думите на ап. Павел отново. Той ни казва, че самите ние сме били простени. Простени поради Божията милост (благодат). После той подчертава, че всичко това е „дар от Бога“. Ако се замислим колко много Бог е простил на нас, тогава и ние ще можем искрено да прощаваме на другите. Ако се замислим колко много Той е платил за нас, тогава ще даваме прошката си по-лесно. За Негова слава!