ВЪЗВИШЕНИЕ
И като изрече това, докато те гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им.
Деяния 1:9
Използвам заглавието от романа на Милен Русков „Възвишение”, за да поразсъждавам малко върху това как живеем живота си. Ние всички мечтаем за нещо по-добро. Мечтаем идеалите ни да са възвишени. Обществото ни да е подредено. Църквата ни да е духовна.
По пътя на тези мечти българина си мисли, че е хубаво да има ред, законност и справедливост, но когато стане дума той самият да спазва правилата, тогава все някак си намира „вратичка” за да не се подложи на това изпитание. Защо ли е така?
След като прекарва четиридесет дни на земята, явявайки се възкръснал на толкова много хора, Господ Исус Христос се възнася и сяда отдясно на Божия престол (Евреи 1:3). Той сяда там като Господар, на Когото е поверена цялата власт на небето и на земята (Матей 28:18).
Лъжем се, ако си мислим, че Бог е някъде високо и не го е грижа за нас. Сам ни казва, че ще ни придружава чак до свършека на света (Матей 28:20). Но също така се лъжем, ако си мислим, че Той не се интересува от това как живеем живота си под Неговата власт. Именно на Великден Бог ни доказа, че света ще бъде съден чрез същия Богочовек – Христос, като Го възкреси от мъртвите (Деяния 17:31).
Ако искаме да сме възвисен народ и възвишена църква, следва да живеем живота си под властта на възнесения, възвишен Христос. Следва принципите на Неговото слово да са и наши принципи. Следва сърцето ни да е покорено на Неговото сърце. Онова, което Той мисли, да мислим и ние. Онова, което Той иска, да искаме и ние. Онова, което Той мрази, да мразим и ние. Онова, което Той обича, да обичаме и ние. Само тогава ще сме възвисени до Него и ние.