Победата е на Господа
Тогава Давид…каза:…кой е този,…че да хвърля позор върху войските на живия Бог?
I Царе 17:26
Битката между Давид и Голиат е известна библейска история. За нея са писани книги, рисувани са картини, създавани са филми. Смелостта на юношата Давид впечатлява със своето изумително духовно прозрение. Той не може да се съгласи един филистимец, колкото и голям да е той, открито да изразява презрението си към Живия Бог. Затова взема нещата в „свои ръце“. С един удар на прашката забива камък в челото на гиганта. И с това битката е приключила. Победата е извоювана.
Няма как този момент от историята на Божия народ да не ни накара да се замислим за смелостта на Давид. Иска ни се ние да сме нa неговото място и да се справяме с великаните в живота си. Иска ни се ние да сме Победоносците в своя живот.
Трябва да признаем, обаче, че ние не сме цар Давид. В тази толкова вълнуваща история вярващите са представени от еврейския народ, който отстрани гледа как се развива действието и очаква резултата от битката. За него е излязъл представител, който вместо него ще се бие и ще победи.
Цар Давид, като предобраз на Господ Исус Христос извоюва победата за своя народ. Нашият Господ е в битката за нас всеки ден. Нещо повече – Той е отдясно на Бог Отец (Деян. 2:33) и ходатайства и сега за църквата. Каква прекрасна привилегия – да имаме за свой застъпник и представител пред небето Този, Който даде живота си за нашето спасение и възкръсна за нашето оправдание! На Него да бъде слава!