„Духът на Господа… Ме е пратил да проглася освобождение на пленниците… да пусна на свобода угнетените“
Лука 4:18
Този месец празнуваме нашето славно освобождение от турско робство. Нашите деди са успели да го извоюват с много ценна жертва за нас и не само за нас, но и за нашите потомци. Те са знаели за какво се жертват. Въпросът е дали ние сме се научили каква е цената на тяхната жертва и доколко я ценим или просто това е един неработен ден за нас.
Когато Господ Исус Христос прочете тези думи от книгата на пророк Исая, Неговите слушатели Го разбираха добре, защото тогава имаше роби и те жадуваха за своята свобода. Но когато днес заговорим за свобода, всъщност много хора не обръщат внимание на думите ни. Защо? Защото смятат, че те са свободни и нямат никаква нужда някой да ги освобождава. Но наистина ли е така? Наистина ли сме свободни?
Като евангелски вярващи ние знаем добре от Божието слово, че Христос ни е освободил от греха. Това означава ли, че ние вече сме станали безгрешни? В никакъв случай НЕ! Докато сме живи на тази земя, ние ще продължаваме да грешим – с по-малки или с по-големи грехове. Важното е, когато осъзнаем, че сме съгрешили, да отидем при Бога в молитва и да Го помолим да ни прости греховете – не защото сме станали по-добри, но заради жертвата на нашия Господ Исус Христос. И тогава наистина ще бъдем свободни от греха, за който сме се разкаяли.
Нека Бог да ни благослови наистина да не пропускаме възможностите, които Той ни дава да се освобождаваме от всеки грях!