Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг. Никой никога не е видял Бога; но ако се обичаме един друг, Бог пребъдва в нас и Неговата любов е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, защото ни е дал от Духа Си. И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Своя Син да бъде Спасител на света. Който изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него и той в Бога. И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него. В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, защото както е Той, така сме и ние в този свят. В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът предполага наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас. Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял. И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си.
I Йоаново 4:7-21
Предишен
Реформирано ежедневие
Следващ
Призив към един болен народ