И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит. Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон, и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
Деяния 27:13-15
И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване. И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
Деяния 27:18-20
Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
Деяния 27:29
А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо. Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде. От това всички се ободриха и ядоха и те.
Деяния 27:33-36
…така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
Евреи 6:18-20