За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш,
нито внимаваш в думите на охкането ми?
Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем, но нямам отдих.
Но Ти си Святият,
Който си възцарен между Израилевите хваления.
На Теб уповаваха бащите ни,
уповаваха – и Ти ги избави.
Към Теб извикаха и бяха избавени;
на Теб уповаваха и не се посрамиха.
А аз съм червей, а не човек,
укоряван от хората и презиран от народа.
Всички, които ме гледат, ме ругаят,
отварят устните си, кимват с глава и казват:
Той упова на Господа: нека го избави;
нека го избави, понеже има благоволение към него.
Но Ти си, Който си ме извадил от утробата;
Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,
на Тебе бях оставен от раждането си;
от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо,
понеже няма помощник.
Много телета ме обиколиха;
силни васански бикове ме обкръжиха.
Отвориха срещу мен устата си –
като лъв, който граби и реве.
Разлях се като вода
и се разглобиха всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопява се сред вътрешностите ми.
Силата ми изсъхна като черепка
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Защото кучета ме обиколиха;
тълпа от злодеи ме обкръжи;
прободоха ръцете ми и краката ми.
Мога да преброя всичките си кости,
хората се взират в мен и ме гледат.
Разделиха си дрехите ми
и за облеклото ми хвърлиха жребий.
Но Ти, Господи, не се отдалечавай;
Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Избави от меч душата ми,
живота ми – от силата на кучето.
Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове.
Ти си ме послушал!
Ще възвестявам името Ти на братята си;
сред събранието ще Те хваля.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го;
цяло Яковово потомство, славете Го;
и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство.
Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения,
нито е скрил лицето Си от него;
а послуша, когато той извика към Него.
От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание;
ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.
Смирените ще ядат и ще се наситят;
ще хвалят Господа онези, които Го търсят;
сърцето ви нека живее вечно.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички земни краища
и ще се поклонят пред Тебе
всички племена на народите;
защото царството е на Господа
и Той владее над народите.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята;
пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта;
и онзи, който не може да запази живота си,
неговото потомство ще Му слугува;
ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.
Ще дойдат и ще известят правдата Му
на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.
Псалом 22
Предишен
Портите на Цветница
Следващ
Защо Исус е трябвало да умре?