Родова памет: въжето се затяга

Родова памет: въжето се затяга

Когато девиците се събраха втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта. Естир не беше говорила за рода си, нито за народа си, както ѝ беше заръчал Мардохей, защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато беше в неговия дом. В тези дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските евнуси, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир. А това стана известно на Мардохей и той го съобщи на царица Естир; а Естир съобщи на царя от името на Мардохей. И като изследваха работата и намериха, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието бе записано в книгата на летописите пред царя. След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него. И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше. Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед? И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта. Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост. Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир. В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар. Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи. Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници. Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите. И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш. И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен. И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им. Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден. Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

Естир 2:19–3:15
Предишен
Перспектива