Предизвикателствата към бащите

Предизвикателствата към бащите

Каза още: Някой си човек имаше двама сина. И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение. И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше. А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му; докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим; защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита какво е това. А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше. А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

Лука 15:11-32