След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата. И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото. Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима. И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете. А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог? Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно – да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика): На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома. И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.
Евангелие от Марк 2:1-12
Предишен
Просветление за грешните
Следващ
Прозорци от небето