В Къща за срещи „Защо не?“:
Поредица от беседи на тема „История на църквата в епохата на Ренесанса и на Реформацията (ХVІ-ХVІІ век)“. Беседа VI: Поява и развитие на пуританското движение в Шотландия и Англия. Джон Нокс. Уестминстърският съвет.
Запис: тук.
Водещ: п-р Данаил Игнатов
През шейсетте години на ХVІ век в обществения живот на Британските острови се заражда движението на пуританите (puritains, от pure – чист, чисто). На практика то възпроизвежда в конкретната епоха една трайна тенденция, „която води хората от всички времена да търсят по-чист, по-прост, по-добър начин на живот в противоположност на лъжливите съглашения и пороците в този свят“. Пуританството е състояние на човешкия дух, характеризиращо се с отделяне на чисто от нечисто
(святост), живот в простота, независимост в отношенията с църковните или държавните институции. Пуританин е „човек, който се стреми към безусловна морална чистота, строго спазване на принципи, било религиозни, било политически“. Историкът Самюел Паркър определя четири категории пуритани: пуритани относно вярата и духовността,
пуритани относно организацията на Църквата, пуритани в отношенията със светската власт, пуритани в областта на морала. В историята на Църквата се откриват и други религиозни движения, които се основават на стремежа към пречистване (катари, някои монашески ордени), но пуританството ги превъзхожда и по дълбочина на връзката с Писанието, и по-духовна мощ, и като движеща сила в разпространението на Реформацията.
На Британските острови, първоначалното развитие на пуританството е белязано от няколко личности и няколко етапа:
- Управлението на крал Джеймс І и конфликт с пуританите в английския Парламент.
- Разслоение на пуританското движение
– Джон Нокс и разпространението на калвинизма в Шотландия и Англия
– Гражданска война. Дългият парламент и Уестминстърският съвет.
– Управлението на Оливър Кромуел.
– Окончателно установяване на статуквото на Англиканската църква.