В къща за срещи „Защо не?“: Поредица от беседи с водещ п-р Данаил Игнатов на тема „Църквата под влиянието на Просвещението и на движенията за евангелско обновление от втората половина на ХVІІ до ХІХ в.“ Беседа I: Културно историческата обстановка в Западна Европа и Америка през ХVІІІ и ХІХ век. Векът на Просвещението и епохата на Романтизма. Джон Лок. Волтер. Жан-Жак Русо. Лайбниц, Хегел.
С първата половина на ХVІІ век приключват главните събития, които бележат разцвета на Реформацията в Западна Европа. През втората половина на ХVІІ и през ХVІІІ век в западноевропейската култура се развиват вече нови по характер процеси, които променят отчетливо духовната среда на църквите.
В това време Римокатолическата църква загубва позицията си на единствен авторитет и арбитър в излагането на религиозните доктрини. Все повече се налага духът на богословския плурализъм и религиозна толерантност. От друга страна се появява нов тип религиозен формализъм и протестантска схоластика. В много църкви проповедите на пастирите загубват свежестта на Евангелието.
През ХVІІІ век, в културата в Западна Европа и Северна Америка настъпва епохата на Просвещението. Терминът „Просвещение“ (нем. „Aufklärung“) е въведен от немския философ Имануел Кант.
В различни страни от Западна Европа Просвещението се проявява в няколко разновидности. Във Франция (където то се определя като Sciècle des Lumières – „Векът на светлините“), неговата специфична атмосфера се създава от умове като Волтер, Дени Дидро, Шарл де Монтескьо, В Англия то се проявява в идейни разновидности като деизъм, рационализъм, емпиризъм с представители като Джон Лок, Дейвид Хюм и други. В Германия – освен Имануел Кант, неговия дух се проявява в творбите на Лайбниц и Лесинг и се насърчава от пруският крал Фридрих ІІ Велики. В Северна Америка за най-блестящи представители на Просвещението се считат „бащата“ на Американската конституция Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин.
С Жан-Жак Русо във Франция, а в Германия – с Фихте, Шелинг и Хегел, Просвещението еволюира към по-нови идейни настроения определяни най-общо като идеен романтизъм.
След цар Петър І в Русия се отваря път за западното културно влияние. То се покровителства от самата руска императрица Екатерина. Със засилването на търговските връзки на Отоманската империя със Запада, идеите на Просвещението достигат и на Балканите и вдъхновяват високообразовани мъже като Атанас Богориди и Никола Пиколо. От друга страна в Църквата се пробуждат нови прояви на „реформирана Реформация“ като съживителни евангелски движения и подем на мисионерския дух с мащабна евангелизацията на света основана на Христовото Велико поръчение. Появяват се и нови деноминации, някои които са с библейска насоченост, а други – се отдалечават от нея. Водещи имена, свързани с тези процеси в Църквата са на личности като Джон Уесли, граф Цинцендорф, Джонатан Едуардс, Дуайт Муди, Чарлз Спърджън и на мисионери като Уилям Кери, Хъдсън Тейлър, Дейвид Ливингстън.