Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си. Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен. Добре ли Ти е да оскърбяваши да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите? Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек? Твоите дни като дните на човека ли саили годините Ти – като човешки дни, че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми, при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти? Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш? Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш? Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и мускули си ме облякъли с кости и жили си ме оплел; живот и благоволение си ми подарили провидението Ти е запазило духа ми.
Йов 10:1-12
Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме. Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. И Авраам нарече това място Йехова-ире; и така се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
Битие 22:7-14