Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона. За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да яполучите. А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.
1 Коринтяни 9:15-27
Разгледайте снимки от богослужението тук.