Всичко това постигна цар Навуходоносор. В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон, царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си! Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб; и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска. В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му – като на птици. А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род; пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти? И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсеха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие. Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.
Данаил 4:28-37
Снимки от богослужението – тук.