„Който не вземе кръста си…“ (Матей 10:38)
Лятото отмина. Дойде месеца с „р“ в средата. Времето вече започна да се променя – сутрин е студено и чак следобед става по-топло. Но не е ли така и в нашия живот? Мислим си, че сме още малки и има много време за игра, а ето 15 септември дойде и зазвъня училищния звънец. После идва абитуриентския бал и като че ли светът е пред нас. Но за някои следва университетът, за други работното място. И докато се обърнем вече сме на „попрището жизнено в средата“. А животът кажи-речи попревалил. Какво го осмисля тогава? Кое му дава сила и насока?
На 14 септември в страната ни се отбелязва Кръстовден, на който преди много години майката на император Константин I Велики открива кръста на Господ Исус в Ерусалим. Това затвърждава вярата ѝ и дава смисъл на живота ѝ.
На път за Голгота нашият Господ носеше Своя кръст. Той знаеше къде отива и защо. Той отиде да понесе греха на света (Йоан 1:29). Въпреки това, Исус настоя всеки, който Го следва, да носи своя собствен кръст и така да върви след Него. Така би се отъждествил с Него. Така би заявил, че Го обича и почита. Така животът му би имал смисъла на Христовия живот – да живее за Отца и ближния.
На чий живот си подвластен? На този, през който се луташ в несигурност и суета? Или на живота в полза на Христовия кръст? Кой кръст носиш – този за света около теб или този за Исус?
Помисли!