Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети; и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа? Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий. И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий? Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
Матей 20:1-16
Снимки от богослужението – тук.