Очите ти ще видят царя в красотата му, ще видят широко разпростряла се земя. Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите? Няма вече да видиш свирепия народ – народ с дълбок глас, който не проумяваш, с чужд език, който не разбираш. Погледни към Сион, града на празниците ни; очите ти ще видят Йерусалим като безмълвно заселище, шатър, който няма да се мести, чиито колове никога няма да бъдат извадени и нито едно от въжетата му – скъсано. Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, като място на широки реки и потоци, където няма да плава ладия с весла, нито ще мине великолепен кораб. Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар, Той ще ни спаси. Въжетата ти отслабнаха, не можеха да крепят мачтата ти, не можеха да разпрострат платната; и тогава скъпоценности се разделиха, хромите разграбиха плячката. И жителят няма да каже: Болен съм; на народа, който живее в него, ще бъде простено беззаконието му.
Исая 33:17-24
Снимки – тук.