Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение, нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които спомагат по-скоро за препирни, а не за Божие назидание във вярата. А целта на това поръчение е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра, от които неща някои, като не улучиха целта, отклониха се в празнословие и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво твърдят. А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неправедните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците, за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с хора, лъжците, кълнящите се в лъжа и за всичко друго, което е противно на здравото учение според славното благовестие на блажения Бог, което ми бе поверено.
I Тимотей 1:3-11
Предишен
Царството и Царят в красотата Му