Аз Съм

Аз Съм

И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Евангелие според Марко 6:45-56

Снимки от богослужението – тук.